ДепартаментЧужди езици и култури

Американският трансцендентализъм не разработва последователна мисловно-естетическа или теологическа система; не се и утвърждава със схващания за "чисто изкуство". В средището между широкомащабна интелектуалност и извисена художественост той остава единствената по рода си в американската духовна и литературна история сформирана религиозно-артистична група, оказала сериозно въздействие върху изграждащия се културен образ на младата американска нация. В кръга на трансценденталистите и неговия интензивен духовен живот участва интелектуалният елит на Нова Англия от тридесетте-петдесетте години на XIX век, задавайки мисловни и словесни измерения, съотнасянето с които дълго остава неизбежно, та дори и за така различни помежду си автори като Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Едгар Алан По, Натаниъл Хоторн или Хърман Мелвил.

 

В съчетанието между дълбока религиозност и артистизъм, между теологическа посветеност и словесен перфекционизъм, между философска култура и художествен размах е същността на американския трансцендентализъм. Недоглеждането - както и прекомерното изолиране - на някоя от тези му страни нерядко е водило американските изследователи до неправомерни и понякога несправедливи оценки: било философска и теологическа непоследователност, еклектизъм и неоригиналност за сметка на художествената висота, било "нечисто" изкуство заради прекомерната мисловна натовареност. Такива оценки обаче, вариращи в широкия диапазон на критически пристрастия към непременно дирени несъвместимости, ни най-малко не могат да обяснят впечатлението за цялостност и съвършенство, което писаното от трансценденталистите създава. А това впечатление е безспорно, така че въздействието на американския трансцендентализъм върху поколения поети, писатели и читатели съвсем не е случайно. Ето защо като че ли най-уместно остава на американските трансценденталисти да се гледа не като на привърженици на някаква интелектуална или естетическа школа, а през собствените им обобщено-персонифициращи категории на "поети", "мислители", "пророци": тогава именно техният духовен и артистичен размах изпъква на преден план, та и самата им мисловна безсистемност, обвита в безпределна поетичност, започва да изглежда като проявление на личностна извисеност и благородна себевярност. Защото, осланяйки се безрезервно на словото, на библейски истинното и художествено съвършеното слово, най-изявените сред трансценденталистите неизменно са дирели - съграждали са, творели са - себе си. Личността е всеобхватно присъствие и гаранция за достойнство в цялата трансценденталистка литература, поради което и подходът към новоанглийските трансценденталисти и създаденото от тях би намерил своята адекватност, ако не изпуска из внимание тъкмо това целокупно личностно измерение за значимост: защото в него е спецификата на американския трансцендентализъм, онова върховно единение на философски и теологически разнопосочия в поетическия всеобхват на творчески взор и слово.

 

Така че, за да се се навлезе в художествено изваяната духовна обител на новоанглийските трансценденталисти, нужно е да се открои тяхната мисловно-артистична уникалност, заложена преди всичко в дълбоко американските им устои: тъкмо от тях те черпят вяра, сили, творческо вдъхновение, та до степен да въздигнат литературното съвършенство, художествеността на словото като истина до върховна екзистенциална стойност за креативния индивид. Тъкмо така настоящото изследване осмисля своята задача.