ДепартаментЧужди езици и култури

LEGAL LANGUAGE MADE SIMPLE: STATUTORY PROVISIONS IN ENGLISH AND BULGARIAN (Правната норма в английския и българския език)

statutory1web_184x250_fit_478b24840a

LEGAL LANGUAGE MADE SIMPLE: STATUTORY PROVISIONS IN ENGLISH AND BULGARIAN (Правната норма в английския и българския език)

Диана Янкова. Издателство Тип-топ прес, София, 2004 г., 200 стр.

Научни и учебни издания

 

В монографията се изследват елементите на правната норма, нейното текстообразуване и структура в законодателни текстове в две различни системи – кодифицираната правна система в България, основана на римското право, и прецедентната практика в Англия с първоизточник обичайното право. Представят се разликите в юридическото тълкуване, структурата и лексиката в двете законодателства от гледище на произхода на системата, източниците на правото, ролята на съдебното решение, дискреционните правомощия на съда и влиянието на тези особености върху изразяването на законите.
 
Книгата е написана на английски език и съдържа четири части: Правният език, Текстови модели, дистрибуция и структурна организация на правната норма, Кохезия на текста, Методически изводи и приложения.
 
В разработката се защитава хипотезата, че разликите в юридическите системи рефлектират в езика, който концептуализира законовите норми. Съпоставителното изследване изхожда от позицията, че теморемната и информационната структура на дискурса заедно с моделите на кохезия са подходящи параметри за анализирането и разграничаването на отделните жанрове.
 
Обект на анализа са основните характеристики на текстовия компонент на българските и английските юридически текстове, а именно лингвистичната структура и мястото на определени елементи на правната разпоредба, както и тяхната свързаност с предтекста и посттекста. Целта е да се установят сходствата и различията при текстуализиране на законодателната норма, която представлява сложно взаимодействие между диспозитив (правен субект и правно действие) и хипотезис (случаите и условията, при които се прилага законодателната разпоредба).
 
Изследването се базира на принципите на анализа на текста, като разглежда особеностите за построяване на свързан текст. Всеки отделен текстови тип се характеризира с типична когнитивна структура – при законодателната разпоредба тя е двустепенна интерактивна релация между диспозитива и различните видове хипотезис, която може да бъде изразена като “ако X, то Y ще направи Z” или “ако X, то Y ще бъде Z”.
 
Текстовите граници на анализираните структури се определят от семантико-концептуалната категория хипотезис и посредством повърхнинните репрезентации на тази категория от изоморфни или аломорфни средства. Текстовият компонент се разглежда от текстолингвистично гледище – т.е. на надизреченско равнище.
 
За първи път се прави опит за свързване на темо-ремната структура с типа кохезия за юридически текстове, и то в съпоставителен план. Показва се зависимостта между различните текстуиращи средства, вида тематична прогресия и структурата на законодателната разпоредба. За първи път се осъществява английско-българско съпоставително изследване на текстово равнище на законодателния жанр.
 
За tertiumcomparationis се използва не преводен корпус, а паралелни оригинални текстове със сходна функция. По този начин се избягва интерференцията, която неминуемо се появява при превод, и се получават по-надеждни резултати за структурата и принципите за изграждане на изследвания тип текстове в съпоставяните езици.
 
Теоретичните изводи и резултатите от съпоставителното изследване на текстовите модели на правната норма, темо-ремната организация и неструктурните, текстообразуващи механизми могат да бъдат използвани директно за целите на обучението в избора на съдържание и методика за разработването на курс по специализиран английски език, както и при изготвянето на учебници. Описанието на структурата на английските и българските законодателни текстове е принос към теорията на превода и предоставя обобщения, които улесняват превода на закони.
 
Разработката е навременна и актуална с оглед на задачите, които предстоят да се решават във връзка с хармонизиране на законодателството в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.