ДепартаментЧужди езици и култури

Изследването цели да проследи тънката криволичеща нишка, водеща към Началото. Авторката предприема този опит, за да запълни известна празнота в едно научно направление, което през последните десетилетия гравитира в периферията на интересите на по-младите езиковеди.

В повечето изследвания, посветени на историята на езикознанието, се подчертава липсата на сигурни данни за целенасочен интерес към езика в предисторията на човечеството. Съществуват обаче основания да се допусне, че интересът към езика е почти толкова древен, колкото и самият човек, че още в зората на човешката цивилизация, когато възникват първите форми на писменост, хората са проявявали повече или по-малко осъзнат интерес към езиковите проблеми.

За наличие на интерес към езика говорят красноречиво и първите писмени паметници, възникнали през различни периоди от развитието на съответните цивилизации: да се създаде литература е невъзможно без писменост, а доброто владеене на езика е необходимо условие за сътворяването на вторични кодиращи системи. Филологията възниква във връзка с разчитането и анализирането на древни текстове, което е сигурно доказателство, че литературата и науката за езика са тясно свързани. Водена от подобни убеждения, авторката описва най-представителните литературни произведения, съпътстващи културното развитие на даден народ.

 El «amor a la palabra». Las fuentes del interés por la lengua desde la Antigüedad hasta finales del Renacimiento. Lugo: “ACAX”, 2013.

Монографията представлява своеобразен книжен „римейк” на българската версия на «Любовта към словото». Въз основа на по-богат фактически материал и натрупан опит, испанското издание – съвместно издание на Нов български университет и галисийското Издателство „АХАС” – по същество представлява нова книга, с обогатено и разширено съдържание, насочено към испаноезичната читателска публика.