ДепартаментЧужди езици и култури

В центъра на вниманието на дадения труд е категорията време, по специално – времето на денонощието. Жизненият опит, разнообразната дейност, всички ярки впечатления и емоционални преживявания на човека са свързани с времето. Образувайки подредена структура и образи, те формират и организират съзнанието, създават това, което ние наричаме наивна картина на света. Времето в наивната картина на света представлява преди всичко психологическо и субективно понятие, което оставя следа в човешката и културната памет. Времето е обща категория, присъща на болшинството от световните езици, и се отнася към фундаменталните представи на човека за околния свят. Категорията време, която е присъща на българския и руския език, се явява отражение на модела на времевите отношения, осъществяващи възприемането на времето, което се е формирало в процеса на развитието на човечеството и опознаването на заобикалящия го свят. Самото понятие за време се явява в човешкото съзнание във вид на действие – процес – продължителност. Такова “време” на действието е неделима черта от неговата природа, черта, която му е присъща, която представлява неговото “вътрешно” време.