ДепартаментЧужди езици и култури

Видимите резултати от участието в програма Еразъм са предпоставка за постоянно нарастващия интерес, който се наблюдава към проекта. Желанието на преподавателите от Нов български университет да вземат участие в международния обмен на знания, е породено от стремежа към развитие и обновяване на образователния процес. Подобряването на гъвкавостта, приложимостта, полезността на придобитите по време на обучението умения са основните фактори, които отвеждат лекторите извън границите на България; в непозната среда, от която те черпят нови идеи, докато анализират и споделят вижданията си с професионалисти от цял свят. В тази атмосфера на градивна дискусия креативността неочаквано бързо израства до новаторство. Защото „…във всички свои форми Еразъм+ предоставя уникални възможности за обучение, преподаване и обмен на опит в една интернационална среда, където човек влиза в съприкосновение с много и различни гледни точки“, както сподели Благовеста Троева, преподавател от департамент „Англицистика“ на Нов български университет.

 

 

Здравейте г-жо Троева, как се чувствате след завръщането си от Полша?

 

Здравейте, радвам се, че мога да споделя с Вас впечатленията си от преподавателската си мобилност в университета „Мария Склодовска-Кюри” в град Люблин. Думата, която най-точно би описала усещането, за което питате, е вдъхновение. Чувствам се обогатена от посещението си в университета и изпълнена с нови идеи и желание за изследователска работа.

 

 

Участвахте в програма Еразъм, която цели да изгради стабилни международни партньорства за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в сферата на образованието. Разкажете повече за нея и за резултатите, до които тя е довела през годините.

 

Тази година програма Еразъм на Европейската комисия бележи 30 години от създаването си. До момента тя е дала възможност на над 9 милиона души да се обучават, да преподават или да повишават своята професионална квалификация в други държави, предимно от Европейския съюз. Ползите от участието в програмата се изразяват на множество различни нива. Установено е например, че студентите, осъществили мобилност с цел обучение, намират по-бързо и по-високо платена работа. На свой ред, преподавателите, които осъществяват мобилност, установяват безценни контакти, които водят до създаването на междуинституционални проекти, общи учебни програми, обмен на иновативни практики.

 

Обучението в една друга културна и социална среда помага на участниците да израстват не само в академично отношение, но и в личностен план. Голяма част от тях споделят и че стават по-съзнателни за европейските ценности, започват „да се чувстват европейци“, усъвършенстват социалните си умения, развиват по-голяма толерантност към различното, към „другото мислене“.

 

 

Кое Ви мотивира да се участвате активно в инициативата, подкрепена от НБУ?

 

Познавам възможностите на програма Еразъм, тъй като благодарение на нейния подраздел, Erasmus Mundus, години след завършването си на специалност „Английска филология” във Софийски университет „Св. Климент Охридски“ осъществих 16-месечна втора магистратура по „Специално и приобщаващо образование“ в обща програма на университета „Роухамптън“ в Лондон, университета на Осло и Карловския университет в Прага. Във всички свои форми Еразъм+ предоставя уникални възможности за обучение, преподаване и обмен на опит в една интернационална среда, където човек влиза в съприкосновение с много и различни гледни точки.

 

 

За първи път ли се включвате в инициативата за международен обмен на добри практики в преподаването?

 

Това е втората ми преподавателска мобилност в рамките на програмата.

 

 

Колко дни продължи тя?

 

Разполагах с пет работни дни, през които освен преподавателската си дейност, имах късмета и да присъствам на конференция за иновации в образованието, която по някаква случайност съвпадаше с дните на моя престой.

 

 

Как протече престоят Ви там?

 

Изнесох общо три лекции и проведох един семинар. Основно работих със студенти от програмата за двуезичен превод на департамента по „Приложна лингвистика“, но имах лекция и в Педагогическия факултет пред първокурсници, обучаващи се за учители по английски на деца в предучилищна и начална училищна възраст. Полските колеги пожелаха да разгледам теми, които се вписваха в тяхната предварително изготвена за семестъра програма, макар и погледнати от ракурса на предложената от мен проблематика. Направи ми впечатление, че наистина желанието им беше гост-лекторите да са максимално полезни за техните студенти.

 

С цел да насърча студентската мобилност между нашите два университета бях подготвила и кратка презентация за Нов български университет. И така, преди лекцията си пред второкурсниците в Аулата на университета им разказах за София, за НБУ и възможностите, които нашият университет предлага. Много се надявам някои от студентите наистина да откликнат на поканата!

 

 

Кои бяха основните теми на лекциите Ви?

 

 

„Преподаване на английски език на учащи се с дислексия“, „Приобщаващо образование“ и „Преподаване на умението за писане на английски език и оценяване на учащи се със специфични нарушения в способността за учене“.

 

 

Какви са наблюденията Ви от студентите и от академичната общност в университета Мария Склодовска-Кюри?

 

Наблюденията ми се базират както на директната ми работа със студентите, така и на неформалните ми разговори с тях и преподавателите им, и по-специално с проф. Ярек Крайка, който вече е бил Еразъм лектор в департамент „Англицистика“, и доктор Моника Яницка , която пък ще идва във Варна в края на юни, за да изнесе лекция на Първия източноевропейски регионален конгрес на Международната федерация на преподавателите по съвременни езици. Сред академичната общност се забелязваше целенасочено и динамично търсене на начини за осъвременяване на предлаганото знание и методи за учене и активен обмен на опит с академичните общности в университети от цяла Европа.

 

Останах с великолепни впечатленията и от студентите в програма „Превод“ на департамента по „Приложна лингвистика“. Всяка година в нея се приемат около 100 студенти, които се разпределят в групи с шест езикови комбинации – английско-немска, немско-английска и т.н. Предлага се дори обучение с комбинация английски и португалски. Студентите споделиха, че Университетът „Мария Склодовска-Кюри“ е най-желаният университет в Източна Полша. Конкуренцията е доста висока и самите те разказаха, че в края на първата година голяма част от тях отпадат поради трудността на двата езикови изпита. Студентите от програма „Превод“, с които работих, бяха тези, които всъщност са записали допълнителен платен курс по чуждоезиково обучение.

 

Що се отнася до работата ми с тях, тя ми достави истинско удоволствие не само заради високата им езикова компетенция, но най-вече заради тяхната ангажираност, активно участие и буден дух. Направи ми впечатление, че въпреки че лекциите не са задължителни, посещаемостта беше почти стопроцентова, благодарение на което имах възможност да работя с общо над 90 студенти в рамките на петдневния си престой.

 

 

Има ли ярък момент от гостуването Ви, който никога няма да забравите?

 

В мен оставиха ярък спомен заниманията ми със студентите от магистърската програма след лекцията за същността на дислексията и препоръчваните похвати за преподаване на английски език. Помолих ги да предложат модификации на учебни задачи, така че да бъдат максимално елиминирани факторите, пречещи на учащи се с дислексия. Само секунда след поставянето на задачата, всяка двойка беше въвлечена в съсредоточена дискусия. Няма да забравя аналитичната мисъл на студентите, интелигентния и добре структуриран начин, по който формулираха и доказваха своите тези, подкрепяйки ги с аргументи от лекцията ми и дори с факти, които бяха споменати само мимоходом, твърдостта на изказаното мнение, съчетана с много фин и изящен изказ. Всичко това говореше за отличната подготовка, която са получили по време на обучението си в университета, както навярно и за добрия им подбор.

 

 

Каква е равносметката от пътуването Ви?

 

Заминаването ми бе свързано с известен стрес заради по-късно предоставеното ми предложение за мобилност. Но съм много благодарна за предоставената възможност. Знаете, че преподавателят също научава много от студентите. Когато тази среща се осъществи в една по-различна културна среда, далеч от дома, процесът на обмен е още по-интензивен. Безкрайно съм щастлива и от установените контакти с някои от колегите в университета в Люблин, а и с чуждите лектори на конференцията за иновации в образованието, тъй като част от тях са специалисти в представляващи интерес за мен области с богат опит от изследвания, с които очаквам с нетърпение да се запозная веднага щом разполагам с малко време.

 

 

Какво научихте от престоя си в Полша?

 

Направи ми впечатление подходът на университета към подготовката на бъдещите преводачи. В магистърските курсове в продължение на 2 години студентите са ангажирани с преводи в помощ на университетската администрация и външни институции, с които университетът е сключил договор. Присъствах на конференция по иновативни практики в образованието, участниците в която бяха предимно полски учители. За консекутивния превод бяха ангажирани студенти. Като част от стажа си, някои студенти дори превеждат документи от архива на концентрационния лагер „Майданек“, който се е намирал в покрайнините на града. Запознах се с младежа, който координира тази група, в офиса на един от администраторите, където бе извикан за помощ в комуникацията с мен. След това той присъства и на моята лекция.

 

 

На какво научихте вие студентите там?

 

 

Макар че основното съдържание на лекциите ми ги запозна с практични идеи за преподаване на чужд език на ученици с дислексия, аз обърнах внимание на нещо още по-важно – на концепцията за приобщаващото образование. Опитах се да им предам етоса, необходим на бъдещия учител, за да бъде той добър учител, приобщаващ учител. Опитах се да ги направя съпричастни към идеята, че всяко едно дете има право да получи качествено образование, независимо от това дали има увреждания или не, какъв е етническият му произход или социално-икономическото положение на неговите родители. Мисля, че те възприеха лесно идеята, че трябва не да третираме всички учащи се по еднакъв начин, а да направим нужните промени и приспособим преподаването си спрямо индивида, така че да предложим еднакви възможности за участие в учебния процес на всички.

 

 

Ще се включите ли отново в мобилността с цел преподаване, която предоставя възможност на преподавателите от НБУ да гостуват в европейски университети за изнасяне на кратки лекционни курсове?

 

 

Надявам се и в бъдеще да имам такава възможност.

 

 

До какво все още не са се докоснали колегите Ви, които не са успели да се включат в международния обмен Еразъм?

 

Вече насърчих свои колеги да се включат, тъй като това е определено момент на личностно и професионално израстване - като се започне със самата подготовка и комуникацията с отсрещния университет, мине се през радостите и неволите на пътуването, за да се стигне до срещите с преподаватели и студенти, с един непознат академичен свят, от който винаги нещо се научава.  От една страна се срещаш със себе си, а от друга се потапяш в богатството на провокиращото мисълта различие.  Еразъм е един от начините това да се случи, но за щастие в днешно време възможностите за това са необятни!