ДепартаментЧужди езици и култури
Актуално
27.01.2023 16:00 | сподели x |
Представяне на монографията „Образованието и дигиталният преход в Европа – политики и нагласи“ с автор доц. д-р Елена Благоева
Рецензенти на изданието – проф. д-р Дияна Янкова и проф. д-р Динко Господинов
НБУ в Центъра (ул. „Г.С. Раковски“ 191Б)
Организатори:
НБУ в Центъра
Секция „Педагогика“ към департамент „Чужди езици и култури“
Дискутанти:
доц. д-р Елена Благоева и доц. д-р Евгения Тополска
Изследването обобщава и анализира разработените политики и стратегии в областта на образованието както на европейско, така и на национално ниво и се опитва да разбере доколко заявените намерения на българската държава са адекватни на конкретните нужди на българското образование и доколко ефективно се използват и прилагат препоръките и средствата, които ЕС предлага.
Анализът на контекста може да допринесе за изграждане на информирана позиция, от която да се аргументира това, което е направено и което липсва. По отношение на дигиталния преход, са търсени отговори не само за подходите, които адресират предизвикателствата; не само за ефективността до момента, но и за нагласите на потребителите към промените, които дигитализацията налага.
Изводите от националното проучване на студентските нагласи биха били в полза на университетите за конкретни решения за формите на обучение, съотношенията между тях, необходимите данни от обратната връзка и др. Значимостта на изследването в практико-приложен план се състои в широкия набор от препоръки в няколко направления – към взимащите решения на национално ниво, към ръководствата на образователните институции и (не на последно място) към целевата група на учителите, преподавателите и студентите.
Въпреки че става въпрос за решения в средносрочен план, тъй като нагласите са в етап на формиране и динамиката ще се влияе от множество фактори, препоръките, биха могли да се внедряват, като по този начин средата се развива и влияе върху формиране на по-категорично отношение към промените и иновациите в учебния процес.
Изследването показва, че при взимане на управленски решения в сектора е нужен по-задълбочен анализ на това как, в определения период, може да се определи качеството на инвестициите в образованието, как те допринасят за увеличаване на икономическия растеж, как спомагат за справяне с икономическите последици от демографските промени. Дигитализацията нито се случва просто така заради определена ситуация, нито автоматично гарантира качество, но тя е нещо, което води до безспорни и фундаментални промени в образованието на всички нива. Ако университетите искат да участват, трябва да бъдат подготвени да се движат бързо и адекватно. Не е достатъчно само да приемем и да се ориентираме в динамичните условия.
Предизвикателството е в това да имаме знанията и уменията да направим така, че не ние да следваме все по-съвършените машини и изкуствения интелект, а те да следват нас.