ДепартаментЧужди езици и култури

Център за книгата – книжарница, корпус 1

Организатори:
Център за книгата
департамент „История“
департамент „Нова българистика“
департамент „Чужди езици и култури“
Франкофонски център за академични постижения в НБУ

Водещ:
доц. Трендафил Кръстанов, откривател на Ватиканския палимпсест

Дискутанти:
проф. д-р Румен Генов
доц. д-р Йордан Ефтимов
ас. д-р Радосвета Кръстанова

Участници:
преподаватели и студенти от НБУ, гости на университета

Събитието ще представи малко известна информация за Ватиканския палимпсест, известен в научните среди и като „най-старата българска книга“ - препис от X век на изборно евангелие и първообраз на Остромировото евангелие от XI век. Публиката ще има възможност да се срещне на живо с нейния откривател – доцент Трендафил Кръстанов.


Доцент Трендафил Кръстанов е български учен и изследовател. Завършва Софийската духовна семинария и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва научната си кариера в Института за Балканистика при БАН, а в последствие завежда отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Има сериозен принос за осветляване на биографиите и приноса за българската култура на български възрожденци като Григор Пърличев и Райно Попович. За себе си обаче казва, че обича да бъде представян като откривател.

През 1981 г., по време на изследователска мисия във Ватиканската библиотека, Трендафил Кръстанов се натъква на палимпсест със средновековен гръцки текст, под който прозират останки от изтрит по-стар текст. Усилията за разчитане на изтрития текст продължават повече от десет години. С помощта на екип от специалисти в различни области, доц. Кръстанов формулира хипотезата, че става дума за автентичен български текст от X век - препис на първия превод на Изборното евангелие, направен от Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език. Нещо повече – най-старата българска и славянска книга е написана на говорим български език. Откритието зашеметява световноизвестни автори - едни го приветстват, а други го посрещат със съмнение или го отхвърлят. Всички те обаче разбират – с него българинът променя основите на науката Кирило-методиевистика.