ДепартаментЧужди езици и култури

Проф. дфн Мария Китова-Василева работи в Нов бългаски университет почти девет години.Именно в този университет, с присъщия му нов дух и съвременни схващания за организацията на учебния процес, тя намира благодатна почва за разгръщане на творческия си потенциал. През последните години води лекционни теоретични курсове по Общо езикознание, Наука за езика, История на писмени системи - дисциплини, които се различават от предишното й професинално амплоа: на това се дължи и новата ориентация на творческите й интереси, насочени към областта на лингвистиката историография.

Ако се вярва на мнението на специалисти, за първи път у нас, а може би и по света, е създаден труд, чиято цел е да проследи стъпка проявите на интерес към езика и към науката за езика от възникване на първите човешки цивилизации до края на Ренесансовата епоха. Описанието на постиженията на отделни народи и култури, създали значителни ценности в съответната област, се извършва в рамките на отделни микросветове, обособени въз основа на конфесионален принцип - хиндуистко-будисткият свят в Южна Азия, конфуцианско-будисткият свят в Далечния изток, зороастризмът в Близкия и Средния изток, християнството, ислямът.

Предназначен за студенти, любители филолози, начинаещи езиковите и изградени специалисти в областта на науката за езика, книгата "Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса)" е не просто поредното изследване на историята на езикознанието: с него авторската отправя послание към всеки, който се интересува от историческото "възмъжаване" на човечеството. Стремежът й е да опише сложния път на духовноизвисяване на човека през хилядолетната му история - от появата на древните цивилизации и култури до възраждането на интереса към изконните антични ценности. Трудът има за цел да проследи как у хората постепенно се формират ново създанеи и светоусещане, как се пробужда любопитството и интересът към най-човешкото у човека - онова, което го превръща в различно същество: човешкото общество и езикът са продукт на паралелна еволюция, а това означава, че Hoto sapiens се отъждествява с Hoto loquens.