Уводни думи
Този сборник на департамент “Чужди езици и литератури” обединява 17 текста: изследвания в областта на литературата и културата, лингвистични статии и студии, разработки, свързани с теорията и практиката на  превода, както и с проблемите на обучението по чужд език. Това е осмият пореден том на годишника, който отразява постоянния интерес на авторите към задълбочени научни изследвания, чиито резултати да бъдат приложими в практиката на редица области.
В раздел Литература и култура са представени пет изследвания, които разглеждат проблеми от областта на испаноезичната, британската, италианската и руската литература.
Макар и посветени на представители на различни литературни жанрове и течения, първите две студии фокусират вниманието върху автори на испаноамериканската литература. В текста “Osvaldo Dragun en el panorama del teatro argentino de 1950-1970” /Освалдо Драгун в панорамата на аржентинския театър в периода 1950-1970 г./ А. Леви представя една от най-ярките фигури на аржентинската драматургия през ХХ век с преглед на основните творби на Драгун през този период. Пиеси, повлияни от традицията на Брехтовия театър, но отразяващи по оригинален начин национални проблеми и типичния аржентински характер, с интригуващи сюжети, запомнящи се образи и силни драматургични внушения. Изследването на В. Сиракова „Биографичен подход в тълкуването на мита за майчинството в поезията на Габриела Мистрал” засяга проблема за майчинството като ключова тема в поетичния свят на чилийската поетеса. Наред с позициите на основните изследователи на Мистрал, авторката представя чрез своя прочит и нови тълкувания на някои аспекти на проблема, като стига до извода, че от гледната точка на отношението житейски опит/творчество, лично преживяното като осъществено майчинство се оказва естетически безплодно.
В статията си “TwoSidestotheStory: RuthRendellsA Demon in My ViewandThe Rottweiler/Двете страни на историята : „Демон пред очите ми” и „Ротвайлера” на Рут Рендъл/ А. Андреев представя на читателя двата романа на британската авторка на психологически трилъри. Съпоставителното изследване показва, че зад привидните формални сходства в сюжетното развитие и героите от двата текста се очертават съществени различия, чрез които всъщност Рендъл изследва промените, настъпили в британското общество, за да изгради една неподправено хумористична картина на хаоса на 21-ви век.
Разработката наП. Петкова-Сталева “Новелино: в зората на италианската новелапредставя първия прозаичен текст в Италия - най-интересния сборник с новели от края на ХІІІ век, носещ заглавието „Книга с новели и хубава изящна реч”, с който се заражда новелата като нов повествователен жанр.
Разделът завършва с изследването на Т. Фед “Еще раз о комедии Н.Н.Гоголя “Ревизор” Н.В.Гоголя и ее первом появлении в Болгарии”, в което авторката описва историята на известната комедия на Гогол, нейните специфични особености,  типичния хумор и драматургичните похвати на автора. Статията обръща внимание на появата на пиесата в България през 1882 г. и проблемите, свързани с превода й на български език.
Раздел Език и култура обхваща пет текста, свързани с различни области в лингвистиката: общо и съпоставително езикознание, лексикология и фразеология, корпусна лингвистика.
Първата студия, озаглавена “Филологическите интереси през Средновековието: приносът на християнския запад”, представлява част от монография, посветена на историята на езикознанието. Посочвайки приноса на западноевропейските мислители, учени и граматици за развитието на филологическите идеи през Средновековието, авторката М. Китова-Василева обръща специално внимание на зараждащия се интерес към говоримите езици на народите в Европа, както и на най-ранните опити за описание и нормализиране на националните европейски езици през късното Средновековие.
Следващите две изследвания разглеждат специфични проблеми, свързани с испанския и съвремененния гръцки език. Статията на С. Мичев “Англицизмите – желани гости или натрапници в съвременния испански език” представя проблема от общо теоретична гледна точка, съпоставяйки различни дефиниции на термина англицизъм. Авторът се спира на въпроса за неологизмите и заемките – предимно от английски, но с примери и от други езици, като предлага обобщена класификация на англицизмите, систематизирани по области на употреба в днешния испански език. Х. Янисова разработва темата “Устойчивото словосъчетание «τα έχω» - значения и употреба в съвременния гръцки език”, като анализира глаголно словосъчетание, принадлежащо към голяма група фразеологизми с честа употреба, чиято синтактична структура съдържа кратка акузативна форма на лично местоимение с най-общ семантичен референт. Фразеологичното словосъчетание се разглежда и като проблемно при превод, което авторката илюстрира с примери на български и на френски език.
Последните два текста в този раздел са посветени на съпоставителни изследвания. Обект на статията на Е. ТарашеваОсобености на парламентарния дискурс: какви данни дава езикът за социалното явление?” са резултатите от съпоставително корпусно изследване на парламентария дискурс на английски и български език. Авторката изучава значими лексикални корпуси на парламентарните институции в България и Великобритания, като разглежда ключовите думи според концептуалните категории, които те изразяват; анализът й показва спецификите и различията в парламентарните практики. Със студията “Вкусни” метафори във френски и български език” Ц. Кръстева разглежда в сравнителен план редица метафорични изрази, свързани с вкусовите възприятия, които имат честа употреба във всекидневния език. Авторката съсредоточава вниманието си върху номинални словосъчетания с различна степен на устойчивост, които съдържат определение за вкус или друга характеристика, свързана с начина, по който се възприема храната, като извежда продуктивните метафоричните схеми, общи за френскоезичния и българския културен контекст.
Третият раздел, Чуждоезиково обучение, съдържа шест статии, които третират различни аспекти на преподаването: от общи проблеми на ранното обучение, през конкретни дидактически средства за усвояване и развиване на определени умения по чужд език, до специфични проблеми, свързани с подготовката на преводачи.
В статията си “Малките обучаеми в ерата на глобализацията” С. Харизанова обръща внимание върху отговорностите както на образованието, така и на личната среда, за изграждане у децата на необходимите способности и умения за разбиране и успешно функциониране в условията на различие и многообразие в днешния глобализиран свят. Разработката на Д. МаргаритоваУсвояване на произношението и развиване на говорни умения чрез приказки в ранното чуждоезиково обучение”  предлага ненатрапчив и приятен начин за ефективно развиване на уменията по чужд език в началната степен на образованието. Авторката акцентира върху усвояването на произношението и развиването на говорните умения, като едновременно с това у децата се изграждат и полезни комуникационни стратегии. Темите, които засяга в статиите си М. Нейкова се отнасят до развиването на общите стратегии за четене на чужд език  (“Чуждоезиково обучение на възрастнии използване на стратегии за четене на чужд език”) и спецификата на електронното обучение, приложено в обучението по чужд език, което позволява повече свобода и гъвкавост на обучаемите по отношение на мястото, времето и ритъма на учене (“Електронно учене и медийна грамотност в обучението по чужд език”). Разработката на Е. СавоваЗадачи за работа по темата “немско кино” в обучението по немски език” предлага идеи за използване на дидактизирани видео материали, чрез които обучаваните развиват комуникативните си умения на чуждия език, като същевременно се запознават с аспекти от развитието на съвременната култура в Германия.
Темата за обучението по превод обединява последните два текста от този раздел. В изследването си За проблемно-ориентираното обучение по превод и английски език като част от развиването на модерните глобални компетенции” А. Мареваизлага комплексен подход, който включва в една парадигма развиване на уменията по превод, чужд език и критическо мислене, като опит за преосмисляне и предефиниране на обвързаността между преводаческа и чуждоезикова компетентност. Обект на статията на М. Шипчанов, “Преводачески софтуер”, е използването на компютърните технологии в дейността на преводача. Авторът представя теоретична схема и различни видове програми за оптимизиране на работата по превод, илюстрира ги с множество примери и прави препоръки за избора на софтуер.
        Представените в осмия том на годишника научни текстове и практически разработки, свързани с преподаването на език, литература и култура, отразяват многообразието и интердисциплинарния характер на изследователските интереси на колегите от департамент “Чужди езици и литератури”. Надяваме се, че добрата традиция ще намери продължение в следващия годишник, където с радост бихме приели и участие на наши студенти.
 
Съставител и автор на предговора:
гл. ас. Цветилена Кръстева;